por Evgenia Karpulska
Обичамте трябва да се пише слято.... Това ли са най- трудно изречените думи? Какво си казваме и какво не си казваме и какво да правим всъщност? Можем ли да се откажем от думите си? Най- трудно е да казваме нещата, които обичаме или тези, от които се страхуваме? Как да обединим глобалното казваме и това, което е през призмата на семейството и терапията. От това да бъдем хора ли се страхуваме най- много? Срам, страх, споделеност, скандалност, критика. Думите, думите....изглеждат толкова лесно, а се оказват нещо толкова трудно. Защо не използваме гласа си, а се вдъхновяваме от външни фактори? Думите, които могат да променят и спасяват животи. .... Защо страдаме и се стремим от изкуствено създадени категории от обществото, които самите ние не знаем какво означават. Как можем да се стремим към щастие като самите ние не знаем какво означава. Да бъдем позитивни..и ако не сме значи сме "кофти". С Валентина Димитрова заразяваме с примера на Да си ГО кажем и предаваме тази сила и умение, за да започнат все повече хора да го правят.
Има ли неразказана история за света? Част от голямо семейство ли е човекът или продължава да се чувства самотен? Има ли все още тера инкогнита? Тера инкогнита ли е човекът все още? Ще разкрием ли най- накрая тази загадка. Пътуване извън себе си или към себе си е едно пътуване? Камерата или перото е по-силно изразно средство? Koe e неизпътуваното пътуване? Пътуването е прозорец към света, думите не са ли прозореца към човека, към душата му.....
Големи усти или големи уши имаме? Загубихме ли чувството си за хумор и смехът все още катарзис ли е? Имаме ли все още способността и силата да се смеем? Смеем ли се истински, от дъното на стомаха си, забравили ли сме онова финно чувство, което ни кара да се смеем. Коя е неизиграната роля на Китодар? Казваме ли си нещата по- лесно през смеха. През шегата да си кажем истината. Смях и сълзи? Можем ли да жонглираме между смешното и трагичното? Коя дума и коя роля ще остане в историята?
Какво ни каза най-емблематичният глас, символ на цяла епоха Toма Спространов в ДАСИГОКАЖЕМ. Свободни ли сме да си го казваме през музиката и как се избира музика, с която трябва да се внимава? Успял ли е да каже всичко пред микрофона и кой въпрос не е успял да зададе? Най-музикалната дума, коя песен ще остане завинаги и кой е най-красивият звук, който някога е чул Тома Спространов. Kой ключ отключва ключа сол и как звучи мелодията за двама? Какво има от другата страна на плочата и на луната и може ли да свърши музиката? Коя е липсващата плоча в колекцията на Тома Спространов и с коя няма да се раздели? Не сме ли загубили истинският заряд на великите банди? Тези, които нямат нужда от ексцентрични костюми и сценографии, а излизат на сцената единствено с глас и талант.. Ще дочакаме ли нов гении в музиката и къде отиде рокендрол енергията? Може ли музиката да ни смири, и да ни обедини? Музиката ли е изкуствотото, чрез което най добре можем да се изразяваме? Ако сега трябва да интервюира музикална знаменитост коя ще бъде тя и коя песен звучи за нашата среща? Изпятата песен......
Да си ГО кажем със Степан Поляков. Неразказано, неизказано, неизиграно и коя история от човечеството и историята все още не е разказана. Свободни ли сме да си ГО казваме в документалното кино? За това не се говори, така не се говори. За какво и КАК да говорим? Геройте на нашето време и за кой от нашето съвремие би направил филм Степан Поляков? Не искаме да си носим кръста си, но искаме да носим корона? Паралелната реалност и връщането към миналото или нови разкази за забравени истини? Режисьори или актьори сме?
За какво не говорим и какво е да си ГО кажем през погледа на Горан Благоев? Може ли думите да обединяват и всички да си казваме и разказваме. Кое е най-голямото казване на Горан Благоев? Вяра и религиозност, дух, духовност и морални устои. Свобода на словото и доколко личната ни позиция вреди и помага? Казваме си ГО, а ни критикуват. Защо сме склонни да критикуваме някой само защото има възгледи, различни от нашите? П.С/ Важно уточниение: записът на епизода е правен на 04.10
С Калин Терзийски заразяваме с примера на да си ГО кажем, за да започнат все повече хора да си ГО казват. За какво не говорим и какво е да си ГО кажем през погледа на Калин. Кое е най- голямото казване на Калин? Ще свършат ли "мъките на словото"- думите и коя дума ще остане в историята? Можем ли да се отречем от думите си? За чуруликането на словото. Език, култура и литература: не са ли точно те, които ни държат като общество, като нация. Свобода на изразяване на нашата лична позиция, казваме си ГО, а ни критикуват. Аз не съм чел материала, но искам да се изкажа по същество. Защо не чуваме първо какво. До каква степен трябва да се автоцензурираме и крием ли се зад анонимността. Да си скандален означава да си ГО казваш, и когато си ГО казваш означава ли, че си скандален?
Предаваме нататък да си ГО кажем и с Ива. Казваме си ГО, за да започнат и другите да го правят. Защото думите, думите.... "Защото имаме думите си, речта си, гласа си, говора, комуникацията. Защото човек е комуникатор, човек обича. Говорете ХОРА! " Слушайте и предайте нататък..... свободата. Защото свободата е битка за себе си. Защото свободата е вътрешно състояние на духа. Свободата на словото е свобода на духа. Да си ГО кажем през погледа на Ива и през погледа на журналистиката. За какво не са питали досега Ива? Изгуби ли се истинското перо и има ли свобода на словото, свобода на перото? Доколко сме свободни да си ГО казваме и да изразяваме позицията си? Как една лична позиция може да доведе до недоволство на хората и как с думите си можем да ядосаме хората. Казваме си ГО, а ни критикуват. Имаме ли свобода на словото и свободна трибуна? Търсим ли тази истина- тази, която да бъде поднесена чиста и обективна? Каква новина би направила Ива за днешното днес? Коя е най- голямата и истинската новина и коя новина ще остане завинаги в историята? Как възприемаме новините и промени ли се възприятието ни за добро, лошо, истинско, неистинско. Къде е истината в една новина- по средата или над всичко?
Слушайте и предайте нататък.......Казването! Споделеността! Будността! Благодарността! Любовта на думите! Казваме си ГО с Георги Тошев, за да могат все повече хора да започнат да го правят. "Защото думите са ЛЮБОВ. Защото да споделяш е емоционална чистота! Защото говорещите хора имат привилегията да общуват със света на едно друго ниво. Защото.....думите са огледало на всеки от нас." Историята за днешното днес, която Георги Тошев ни разказа. Кое е най- голямото му казване и какво ни казват дните, в които живеем? Ще намерим ли своето ЗАЩО и своето КАК? Как възприемаме изкуството днес? По- силна ли е жаждата ни за култура и доколко страхът ни накара да останем вкъщи? Във времена на безпаметност към великите ни личности ли живеем? Вчера, днес и утре и хармонията между трите думи. Езикът на големите ни звезди и езикът днес. Обикновени/ НЕобикновени Познати/ НЕпознати хора. Какви сме всъщност? Научихме ли се въобще на споделеност? И защо все искаме повече от това, което животът ни предлага? Коя трябва да е новата икона на света? Предайте нататък......
Да си ГО кажем през погледа на Ива. И да имаме кураж да си ГО казваме. За свободата на думите и как да говорим така, че да ни слушат? Защо не използваме гласа си, който притежаваме, защо не чуваме, защо не слушаме? Доколко сме съзнателни когато говорим? Какво време дойде- на обичане или на мразене и какво ни казват дните, в които живеем? Нека човечеството да се преобърне и да имаме нужда от по-малко приоритети. Фотограф: Мариана Гугалова